2017/07/07

Що е плочкоподобие и има ли то почва у нас?

- АУУ! - Изревавам мощно в момента, в който кракът ми попада на разхлабена плочка и глезенът ми поддава.

Воят ми бързо последван от няколко псувни на български и небългарски език неволно нарушава спокойствието на продавачката от супермаркета от отсрещната страна на улицата, която лениво вдига мигли, поглежда в моя посока, след което бързо отклонява поглед и отново засмуква цигарата си. Не дай Господи да забележа, че ме гледа и после какво? Ами ако взема, че поискам нещо ужасяващо противно от нея като например помощ?

Прехапвам си езика, за да не се поддам на съблазняващия напир от обиди по неин адрес неприлични за “дама на моята възраст” и продължавам надолу по улицата. Добре, че съм точно до вкъщи, иначе не знам как щях да се замъкна през целия център с тази походка силно наподобяваща отстрелян в копитото сръндак.

Влачейки нефункциониращия крайник, нещастно вдигам поглед към 50-те метра оставащи ми до нас, които сега ми се струват като планински преход от най-голямо ниво на трудност. На всичкото отгоре денят е един такъв… смотан и заду̀шен. След двете седмици, в които Варна се пържи и препържва в лепкава мръсна жега, дори в горе-долу прохладен ден като днешния се носи същото досадно усещане на нетърпимост.


Ама остави го времето, за него няма какво да направим. От друга страна, тротоарът на иначе централната стара улица, на която имам “щастието” да живея, целият е обсипан с роднини и приятели на тъпата плочка, чието бе удоволствието да заклещи клетия ми глезен в капана си. Всичките разкривени, някои обърнати даже, а тук-таме и по някоя от онези модерните, дето като падне един дъжд се превръщат в нещо като ледената пързалка от Зимните олимпийски игри в Сочи. Албена Денкова и Максим Стависки пасти да ядат! Могат само да се учат от варненци в такова време.

Замятам крак като ветеран от някоя си отдавна забравена война и стискам зъби. Още малко остана, ай’ стегни се мисля си и дерзая. И това ми било център на великата ни морска столица! Вътрешно проклинам рода си до девето коляно, който не е емигрирал навремето. Докуцуквам до входната врата на двора. Погледът ми се премрежва при блажената мисъл за дивана в хола и торбичка с лед, която в най-скоро време ще кацне на вече тройния ми мамутски крак. Влизам едва-едва във входа и оставям мириса на морска тиня и мухъл зад гърба си. Стига ми толкова Варна за днес...

2017/06/21

Из “Бай Ганьо тръгва на университет в UK”: Семестър втори

След като в предното жалко подобие на художествен разказ, което се получи нещо като хибрид между изключително дълга сбирка от вицове и доста скучноват пътепис, Бай Ганьо писа само и единствено за себе си той осъзна, че се бе проявил като краен егоист. Поради тази причина той реши тази част да посвети на хората, които направиха пребиваването в Англия не просто поносимо, но и го изпълниха с незабравими моменти на емоции от всякакъв тип.




Бай Ганьо и съквартирантитИ

Само при мисълта че ще дели апартамент с напълно непознати персони, на Бай Ганьо му ставаше толкова лошо, че му причерняваше и мускалчета с розово масло заиграваха пред погледа му. За щастие, той се оказа такъв щастливец, че деленето на малката кухничка не бе просто поносимо, ами направо приятно. За кратко време Бай Ганьо и английската му компания (a.k.a. Chanel, Ciara and Fiona + James от горния апартамент) успяха да създадат една такава семейна атмосфера, че скоро прекарваха цели нощи заедно в игри и спорове, уроци по история, политика, култура, обсъждане на необичайните ястия, с които Chanel се гощаваше всяка вечер (ще прощавате Бай Ганьо, ама чувствителният му нос просто не успя да издържи на усмъртителното ухание на крака, носещо се очуканата тенджерка на котлона) и празнуване на семейни празници като Коледа и Великден, съпътствани и с български, и с английски традиции и обичаи.

А когато настъпи март месец, Бай Ганьо дори им върза по една мартеница. Нали, и те да са здрави.

Групата превръщаше всяко малко и немалко събитие в пирщество: от празници като Великден и Св. Валентин до нощта на Оскарите

А за рождения ден на Бай Ганьо съквартирантитИ такава изненада му спретнаха, че направо го разреваха от радост

И не само това, групата беше навсякъде заедно - от ледената пързалка до библиотеката. Дори си организираха свой собствен Prank Challenge (разбирайте, че в по-голямата част от времето се състезаваха кой ще спретне по-голям номер на другия). Ама тоя Challenge, неусетно бързо прерастна до невиждани размери. Като се започне от невинно подбъзикване на нечия ключалка със задачата да се влезе с взлом в нечия стая в отсъствието на собственика й и да се изнесе леглото му в непоносимо малката кухня и се стигне до истинско катерене по фасадата на блока с разпечатано страховито демонско лице залепено на дълга флуоресцентна пура, целящо да изкара ангелите на момчетата от горния апартамент.

The Prank Challenge често пъти излизаше от контрол

И все пак, не всичко бе цветя и рози. След като нашите герои така и не успяха да превъзпитат останалите двама съквартирнти от 6-спалният апартамент, те бяха принудени да превърнат свинската кочинка, в която се бе образувана в малката кухня, в галерийна експозиция на традиционното модерно изкуство на 21. век още известна като The Dirt Museum

И въпреки че идеята бе взета от интернет, Бай Ганьо си мисли, че The Dirt Museum се получи, така, доста добре

И да не си помислите, че групата се вълнуваше само и единствено от живота в малкото си общество! Понякога наблюдаваха и околния свят през прозореца в кухнята, докато сладичко си посръбваха Earl Gray с мляко и лакомо топяха бисквити в чашата. Можете да си представите какво беше учудването им, когато един ден най-случайно попаднаха на едни нови “съседи” - двойка диви патици, които без време получиха статут на почитни членове на голямото им интернационално семейство. Затова няма нищо чудно, че като всеки един от членовете му получиха и свои имена. Мъжкият, красив и цветен, бе наречен Edgar. Основното занимание на Edgar беше да бяга след благоверната си съпруга, дребничката и невзрачна патица, получила името Martha. Семейните взаимоотношения при патиците бяха не по-малко интересни от тези между хората. Бай Ганьо и компания неведнъж ставаха свидетели на крясъци между патиците и размяна на грачещи реплики, изглеждащи досущ като нормален семеен спор, последван от гордо вирване на опашки и поемане в различни посоки с нервно клатушкане. Нерядко, милата семейна картина биваше допълнена от социалния живот, който водеха Martha и Edgar, комуникирайки с друга подобна двойка патици, долетяла от съседния Student Village. Естествено, фауната около Clive Booth, така се наричаше мястото, където нашите хора се помещаваха, не се изчерпваше с това мило семейство. Много често на съквартирантитИ компания им правеха няколко луди катерици, любопитни свраки, а един път и едно малко еленче.

Бай Ганьо, учението и състудентитИ

Въпреки че обичайно Бай Ганьо не си даваше зор и не удостояваше значителна част от лекциите в университета с присъствието си, нашият човек все пак успя да завърже достатъчно силни приятелства с две от състудентките си (и двете също като него бяха international students, дошли от Европа във великата Англия да се образоват в изкуството да звучат и изглеждат интелигентно докато всъщност си нямат никаква представа за какво иде реч). А след кратко тридневно пътуване до Амстердам по съвместен проект с тамошния университет, Бай Ганьо успя да впечатли и останалата част от курса си и да блесне с извънземните си схващания за живота, изрязаващи се в това да попипа задните части на жирафа в местната зоологическа градина. Постъпката му бе приета с неочакван възторг, одобрение и овации, все неща, които го издигнаха с няколко стъпки в очите на състудентитИ му, както и в неговите собствени.

Вляво виждате Бай Ганьо в компанията на амстердамските колеги, а вдясно... Е, знаете какво виждате вдясно

Бай Ганьо и магията на 21. век

Право да си каже, Бай Ганьо доста страда по приятелите и семейството, които бе оставил в България… Вторият семестър му се стори тежък и самотен, въпреки че в повечето време все беше в компанията я на един, я на друг. Двамата с Иречека, другарят който Бай Ганьо спомена в предното подобие на сатиричен разказ, често с тъга си спомняха за места и събития, случили се в родна Варна. През смях и през сълзи се разказваха едни и същи истории, докосвайки и без това изтерзаните им душици. По чисто български празници като 8-ми декември и 3-ти март търсеха компанията и на останалите четирима-петима техни сънародници, посещаващи техния университет. Благодарение на тях Бай Ганьо за първи път в живота си на английска земя опита консервирана люта чушка и туршия, направени от нечия баба, категорично отказвайки предложената му домашна ракия, с която имаше горчив опит няколко години по-рано, още през първите гимназиални класове.


Ганьо и BG компания празнуват национален празник на маса

Тъй като мизерният студентски живот понякога изисква неистови усилия в кухнята с цел телесно оцеляване и спестяване на някой и друг паунд, на Бай Ганьо му се налагаше често-често да се допитва до своята майка за тънкостите по приготвянето на нещо сносно и питателно за ядене. Слава Богу, магията на съвремието предоставя възможности не само за аудио, но и за дълъг видео контакт с родителката, изразяващ се в поетапен инструктаж по сготвянето, често съпровождано от хокане, крясъци и внезапно прекъсване на видео връзката. След няколко минути връзката се подновяваше, често започваща с думите “мамо, а сега какво” от страна на Бай Ганьо и подбелване на очите от страна на майка му. За такова просто нещо като айрян, например, видео връзка не се налагаше, но подвизите в кухнята не останаха незабелязани. Първият път когато Бай Ганьо изсипа няколко лъжици кисело мляко на дъното на една чаша и обилно ги заля с ледена вода, съквартирантитИ му го изгледаха сякаш е загубил здравия си разум, а на втория, когато Fiona се престраши да попита с кокетния си British accent ‘Trish, sorry, but what are you doing?!’ и той им обясни, направо сбъчиха носове и изгледаха преполовената чаша с погнуса. Но Бай Ганьо не се обиди. Благодарение на редовните видео връзки с майка му вече ги беше научил да ядат баница, пълнени пиперки, тиквички бюрек и още куп български гозби, та прежали мисълта, че да пият айрян просто няма как да ги убеди и лакомо си допи останалото.

Бай Ганьо и голямото преселение на народите

По непонятен за нашия човек начин, в рамките на 6-те месеца, които бе прекарал на английска почва, решил да създаде уюта на домашното огнище, той така се бе обградил с крайно нужни и ненужни принадлежности, че преди да се пренесе в новия апартамент, трябваше първо да измисли място, където да остави всичките си натурии за съхранение през лятото. Бай Ганьо бе повече от благодарен на Иречека, че предложи ъгъл от собствената си стая за складово помещение, но сега на дневен ред бе въпросът как точно щеше да се извърши действието по пренасянето на денковете и бохчите. За щастие родителите му бяха дошли да го вземат и предложиха неоценимата си помощ по сортирането, натъпкването, наблъскването и пристягането на драгоценните бохчи и грамадния куфар, който накрая тежеше горе-долу колкото самия Бай Ганьо (а той, нека бъдем честни, доста беше наддал в Англия). За съжаление, кътчето в стаята на Иречека се оказа недостатъчно да побере покъщнината и се наложи разпръскването на някои нейни части из територията на цяла Англия: вещите от банята заминаха с Ciara за Лондон; топ матрака и спалното бельо - за Уотфорд с Fiona; а безценните плюшени и пухкави притежания, домъкнати на няколко пъти от България, се оказаха някъде в East Midlands под вещото зорко око на Chanel. Най-накрая стаята беше изпразнена и всичко беше под контрол.



Докато месец по-късно, когато и английските съквартиранти правеха последния си оглед на апартамента преди финалното си изнасяне, един от тях не установи, че под леглото на Бай Ганьо има цяла купчина с натурии и парцали, много голяма част от които останали от предни наематели. Бай Ганьо неволно бе забравил няколко сутиена и един спортен бански костюм, домъкнат от България и така и не видял басейн, дори и не излязъл от торбичката, с която беше донесен.


Ако сте се вгледали по-внимателно в по-горните снимки, ще забележите, че на всяка врата е закрепена метална табелка с буквата на стаята, на чиито гърбове Бай Ганьо и компания просто нямаше как да не оставят своите следи.



Сега, месец и половина по-късно Бай Ганьо седеше замислен за първата година от своето пребиваване в Англия. Прочел систематизираното и написано по-горе, в главата му се въртеше един единствен въпрос: “По дяволите, как съм оцелял?!”. А предстояха още поне две учебни години…